Иван Гранитски: IN MEMORIAM за Тошо Тошев - един живот, отдаден на Словото
IN MEMORIAM
ТОШО ТОШЕВ – ЯРКА И ТАЛАНТЛИВА ЛИЧНОСТ
Иван Гранитски
Отиде си още една ярка и надарена персона, посветила повече от половин век от своя живот на Словото.
Тошо Тошев – публицист, журналист, създател на няколко документални и художествени романи, отпътува към страната на безконечните сънища.
Той бе мотор, преобразител и подстрекател на вестник „ Труд “ след началото на по този начин наречените демократични процеси у нас, почнали в края на 1989 година.
Когато вестник „ Труд “ бе продаден и препродаден, неизтощимата сила на Тошо Тошев му разреши да сътвори нов вестник – „ Преса “. И за няма и година време това издание се трансформира в незаобиколим авторитет измежду средствата за всеобща информация.
Многократно съм писал за обособени романи на Тошо Тошев, както и съм подчертавал първенствуващата му роля в основаването на модерната българска публицистика. И не е тук мястото да припомняме това…
Иска ми се тук, в памет на приятеля, индивида и духовния събрат Тошо Тошев да кажа няколко думи, с които биха били съгласни и други негови най-близки другари като: акад. Антон Дончев, Дончо Цончев, Любомир Левчев и Виктор Пасков, които оформяха най-тесния кръг негови близки на сърцето люде.
В продължение на повече от 10 години упоменатите ярки персони, както и поетът Стефан Цанев и моята скромна личност, се събирахме в последната събота на всеки месец. Впускахме се в безкрайни и постоянно доста забавни диалози. Разговаряхме за всичко – за политика, изкуство, спорт, просвета, от най-възвишените духовни материи до неведнъж и най-битови детайлности, с които животът ни заобикаля. Тези огромни създатели постоянно споделяха хрумвания за новите си произведения, връщаха се към редица мемоари от богатия си живот, разсъждаваха за трагичните премеждия и трансформации, през които минава актуалното българско общество, страдаха за погубени или обезсмислени идеали, цели и житейски практики. Създаваше се особена атмосфера на интелектуалните диалози, които постоянно прекосяваха и в горещи разногласия. Творците приличаха на фехтовачи с думи, облици и метафори. Няма по какъв начин да не си спомняме с горест и носталгия за тези прелестни срещи, в които Тошо Тошев постоянно беше един от най-активните участници…
Почивай в мир, скъпи приятелю и духовни побратиме, Тошо! В небесните градини ще срещнеш Любомир Левчев и Виктор Пасков, Дончо Цончев и Антон Дончев. Те те чакат с наслада, с цел да продължите земните си разговори, смешки, закачки и да разсъждавате за безсмъртието на човешката душа и краткостта на земния живот.
